Тази вечер доядохме Никулденския шаран. Имам чувството, че до следващия Никулден няма да погледна риба!

Има нещо мазохистично в българина, започвам да установявам. Да си измисли и поддържа празник, в който епицентъра на удоволствието да е купуването на дънна блатна риба на цена на телешко бон филе за килограм и след това да си прекара около 3 часа в чистене на люспите на въпросната риба, самоубеждавайки се, че те ще подобрят финансовото му състояние wink:)

Чела съм, че едно време, когато мазнините били високо ценени в гозбите на трапезата, българите обичали да е блажно - и под блажно нямам предвид да съдържа животински протеин под формата на месо, а нещо тлъсто и по-мазничко. Нищо чудно, че националната ни кухня е достигнала до такива кулинарни висоти като свински пръжки с лук или шарена сланина с червен пипер, но не и до филе от пилешки гърди с лимон, да речем!

Предполагам и за това шаранът с цялата си тлъстина така е легнал на сърцето на предците ми, че да го обяват за риба номер 1 за Никулден.

В петък купих добичето и си тръгнах с леко чувство на стрес след срещата с още живите шарани с мърдащи хриле и потрепващи опашки! Ако бяхме в Америка сигурно щях да си прекарам следващата половин година в ходене всеки ден на терапии при психолог след срещата с подобна жестокост към животните, но тук в милата ни България просто продължих с пазаруването, носейки възможно най-умрелия шаран и с най-много люспи, който продавача успя да ми намери, ровейки из едни големи бели щайги. След около час с все още опитващия се да покаже, че е жив и мърда шаран се върнах в нас и разтоварвайки покупките реших, че не мога просто да го сложа горкото шаранче в хладилника и реших, че до Никулден ще живее. Напълних легенчето на котката - предварително го измих! - с вода от душа и пуснах шарана в легена. Той ме изгледа изцъклено и повече не помръдна! Още повече се стресирах от този факт - шаранът бе оцелял от незнайното блато, от което е бил хванат, през щайгите с лед и продаването му и носенето му в найлонов плик, но след досега с течността, пробутвана ни от Софийска Вода на безумни цени се бе удавил. Може би в знак на протест, знам ли?!

В неделя сутринта си прекарах много пълноценно времето чистейки люспите на шарана. Някъде по време на втория час от борбата с лигавия шаран и още по-лигавите му люспи, започнах да се чудя защо ми трябваше да чета в Интернет за шаран, Никулден и да вярвам на суеверието, че голия шаран бил на бедност!

Въпреки това продължих да чистя люспите и след това геройски се справих с перките и карантиите, внимавайки, както Интернет сайта съветваше да не разкъсам жлъчката и локализирайки и отстранявайки оперативно горчивото кокалче.

Към обяд бях готова с шарана, пълнените чушки, сармите, вареното жито и питката и успях да си залепя няколко лепенки на порязаните участъци от пръстите - ножът на няколко пъти ми се хлъзгаше от люспите - и да си облека нещо по-празнично.

Шаранът имаше учудващо добър вкус, почти не се усещаше блатния дъх, само дето от вътрешната страна имаше около 1 см. лой, която имаше консистенцията на свинска сланина и дори с един куп гости остана около 1 средна по размери йенска тенджера с шаран.

Вчера се напънахме и ядохме, но яде ли се лой с вкус на риба?!

Тази вечер пак се опитахме да довършим шарана, но след около 5 минути замислено дъвкане на мазнотията, просто взех йената, обух си обувките и отидох да търся някое кученче около блока, което да е достатъчно гладно.

Слизайки долу установих 2 неща:
1) Не си бях взела чадъра.
2) Не се забелязваше нито едно куче, освен едно пинчерче с мини дъждобранче, което го разхождаше една съседка.

Нейният пинчер може би щеше да прояви интерес към нещо смрадливо и гнусно - в крайна сметка всеки е виждал КАКВО ядат домашните кучета, когато го набарат на улицата, но стопанката му бе в обтегнати отношения с мен и най-вероятно щеше да помисли, че се опитвам да му дам отрова. В какъв извратен свят живеем!

Обикаляйки в лекия дъждец най-накрая успях да намеря едно куче, което преминаваше транзит и го заинтересувах да спре и да провери това, което му предлагах. Изсипах шарана на един чист участък от тревата и закачах да видя какво ще направи кучето.

То го мириса подробно около 2 минути, след което мина стратегически отстрани на шарана и вдигна единия си крак. Мисля, че беше левия. След което ме погледна - в тъмното не можах да видя дали имаше саркастично изражение - и продължи към крайната цел, за където се бе запътило преди да опикае останките от шарана!

Прибрах се вкъщи с още-гаден вкус на шаран в устата. Знам, че те - говоря за висшите същества наречени котки и кучета - не ядат неща, в които няма истинско месо и от котката ми знам, че никога не ядат кренвирши, повечето видове салами и наденици, които ние така сладко изплюскваме.

Но явно в днешно време дори и да си купиш още жива риба няма гаранция, че в нея ще има истинско месо от риба.

Вземи си филе от някаква друга риба и си свиркай! :)

следващият път не рови в нета. Вземи си готово изчистени шайби от шаран и си ги изпържи - с една салатка вървят прекрасно.
Майка ми и тя тази година, да следва традициите направи пълнен шаран, който си го изядоха с баща ми двамцата, а моя милост си хапна само малко плънка + една скумрия на скара.
Айде на шарааанаааааааааааа

моите мъже в къщи ядат само рибно филе. Тази година направих филе от пангасиус със сметана на фурна, не остана и залъче от него. Традициите трябва да се обновяват...Никъде в библията не пише, че трябва да се яде шаран, риба - да, но може да е всякаква!

тебе май целия свят ти е крив, авторке, моя шаран беше без люспи и ужасно вкусен.аман от оплакващи се жени!

аз па шаран не ям.
Но историйката беше много весела!

Споделям част от неволите, понеже и аз почетох Св.Никола. Обаче моята риба беше пъстърва и люспите хвърчаха из цялата кухня, още има от тях по стените и плочките. Вярно, пъстървата стана чудесна, печена във фурна с лимон и копър. А шаранче хапнахме у мама, във вид на рибник. Супер вкусен беше, и не беше тлъст. Тестото поема от мазнината, така че, пробвайте догодина!

Ей, големи лигочи. Тлъст й бил шарана. Ми защо си взела толкова голям? Като искаш да спазваш традициите, не се превземай. Иначе си яж кашичките и не пиши простотии.

тая жена се е взела на сериозно...жал ми е за мъжа й-какво ли търпение е необходимо да има...

Желязно? От стомана? :))